На 9

                   Какво трябваше да науча за празнуването на девети рожден ден.
1. Мислех този път да мина с купени покани. Да ама не. Е, поне да е нещо по-лесничко..
2. Децата са големички и им трябва по-голямо пространство. Е, нищо сменяме заведението.
3. Въпреки организирания купон, ще трябва да направя и аз нещо за почерпка. Е, за колко ще спретна 40 бр. къпкейкчета. Ммммда, ама да имат и от онези дето се забиват...
4. Всъщност това беше първото нещо което предложих- да направя тортата. Отговорът - Оооо, не. В крайна сметка съм много доволна....така поне в единия почивен ден ще мога да си готвя,
да си чистя и пера с кеф.
5. Трябват ни обувки, ама балеринки и без каишки. Пообиколихме и се прибрахме без обувки, но с рокля. Изборът ни за обувки се сведе до минимум - тъмно сини. Да, ама не. Тъмно сини обувки, балеринки без каишки точно нашия номер НЯМА.
6. Ох.
7. Оох.
8. Дългоочаквания ден дойде. ...само най-интересното и то кратичко. Добре си върви програмата на аниматорите, децата се забавляват...и изведнъж чувам водещата да казва:
    - Да влезе тортата. То хубаво да влезе, ама тя още не е доставена от фирмата за торти..така ме изприщихааааа......
9. Най- сетне в къщи.... и да започваме с голямото разопаковане на подаръци...